Наноматериалите представляват малки частици, невидими за човешкото око. Въпреки това те присъстват в нашето ежедневие в обичайни продукти като храни, козметика, електроника и лекарства.
Някои наноматериали са естествени, а други — вторични продукти от човешката дейност или произведени специално за конкретна цел. Наноматериалите имат много полезни свойства, но в нашите познания за опасностите за здравето, свързани с тях, съществуват значителни празноти. Поради това в хода на продължаващата изследователска дейност трябва да се обърне специално внимание на управлението на тези материали.
Какво представляват наноматериалите?
В определението си за наноматериалите много организации са единодушни по отношение на факта, че наноматериалите съдържат частици, чийто външен размер в едно или повече измерения е между 1—100 нанометра (nm). Прочетете определението на Европейската комисия за наноматериали.
До 10 000 пъти по-малки от човешкия косъм, наноматериалите са с размер, сравним с този на атомите и молекулите, и дължат името си на своята миниатюрна структура (нанометърът е 10—9 от един метър). Те се различават по свойства от същите материали в по-голям мащаб не само заради миниатюрния си размер, но и заради други свои физични и химични характеристики, сред които форма, повърхнина и др.
Поради тези различия наноматериалите предлагат нови и обещаващи възможности в областта на инженерството, информационните и далекосъобщителните технологии, медицината, фармацията и много други. Същите характеристики обаче, които им придават уникални свойства, са причина за въздействието им върху здравето на човека и околната среда.
Къде се срещат наноматериалите?
Наноматериалите присъстват естествено, например във вулканичните емисии, или могат да бъдат вторични продукти от човешката дейност, например отработени газове от дизелови двигатели или тютюнев дим. Особен интерес представляват изкуствените наноматериали, които могат да бъдат открити в широк набор от продукти и приложения.
Някои от тези наноматериали се използват от десетилетия, например синтетичния аморфен силиций в бетона, гумите и хранителните продукти. Други са открити едва наскоро, например наночастиците на титановия диоксид като UV блокиращ агент в бои и слънцезащитни продукти; наносреброто като антимикробно средство в текстилни и медицински приложения; или въглеродните нанотръби, които се използват широко заради механичната си якост, олекотеност, топлоразпръскващи свойства и електропроводимост в приложения за електрониката, съхранението на енергия, космически и автомобилни конструкции и спортно оборудване. Разработването на нови поколения наноматериали продължава с бързи темпове и се очаква пазарът им да се разраства.
Какви са опасенията за здравето и безопасността, свързани с наноматериалите?
Съществуват значителни опасения по отношение на въздействието на наноматериалите върху здравето. Научният комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (НКВИНЗР) установи, че има доказани опасности за здравето, свързани с редица изкуствени наноматериали. Не всички наноматериали обаче задължително имат токсични ефекти, но въпреки това в хода на продължаващата изследователска дейност е необходим индивидуален подход във всеки отделен случай.
Най-важните въздействия на наноматериалите са установени в белите дробове и включват възпаление и увреждане на тъкан, фиброза, поява на тумори и др. Сърдечносъдовата система също може да бъде засегната. Някои видове въглеродни нанотръби могат да доведат до азбестоподобни ефекти. Установено е, че наноматериалите достигат не само до белите дробове, но и до други органи и тъкани, сред които черния дроб, бъбреците, сърцето, мозъка, скелета и меките тъкани.
Поради малкия си размер и голяма повърхностна площ частиците от наноматериали в прахообразна форма могат да крият риск от експлозия, за разлика от съответните им уедрени материали.
Прочетете резюмето на Европейската комисия за Видовете и приложенията на наноматериалите, включително аспекти на безопасността, и прегледа на литература на EU-OSHA „Излагане на наноматериали на работното място“
Как възниква експозиция на наноматериали на работното място?
Работниците могат да влязат в контакт с наноматериали на етапа на производство. Много повече работници обаче могат да бъдат изложени на наноматериали по време на различни етапи от веригата на доставки, без дори да знаят, че са в контакт с наноматериали; поради това е малко вероятно да са въведени подходящи мерки за предотвратяване на експозицията. Прочетете прегледа на литература за осъзнаване на рисковете, свързани с наноматериали на работните места, и предоставяне на информация за тях.
Следователно експозиция може да възникне в различна професионална среда, където се използват, третират или обработват наноматериали, като впоследствие наночастиците започват да се пренасят по въздуха и могат да бъдат вдишани или да попаднат в допир с кожата; например в най-различни контексти от здравеопазване или лабораторна дейност до поддръжка или строителна дейност.
Научете повече за експозицията на наноматериали на работното място
Управление на рисковете от наноматериали на работното място
Законодателството на ЕС за защита на работниците е приложимо и за наноматериалите, въпреки че те не са изрично посочени в него. От специално значение са Рамковата директива 89/391/EИО, Директива 98/24/EО за химичните агенти и Директива 2004/37/EО за канцерогените и мутагените, както и законодателството относно химикалите (REACH и CLP). Това означава, че от работодателите се изисква да оценяват и управляват рисковете от наноматериали на работното място. Ако употребата и генерирането на наноматериали не може да се преустанови или замени с по-малко опасни материали и процеси, експозицията на работниците трябва да бъде сведена до минимум чрез мерки за превенция в низходящ ред на приоритизиране, както следва:
- мерки за технически контрол при източника;
- организационни мерки;
- и на последно място, лични защитни средства.
Макар че остават много неизвестни, опасенията по отношение на опасностите за здравето и безопасността, които крият наноматериалите, са значителни. Поради това работодателите съвместно с работниците трябва да прилагат подход на предпазливост към управлението на риска при избора на мерки за превенция.
Идентифицирането на наноматериалите, източниците на техните емисии и нивата на експозиция може да представлява трудност; но се предлагат насоки и инструменти в помощ на управлението на рисковете от наноматериали на работното място.
Прочетете подробните съвети на EU-OSHA относно управлението на рисковете от наноматериали в сектора на здравеопазването и в областта на поддръжката. Други организации също са изготвили полезни информационни материали, например за наноматериалите в строителството и в мебелната промишленост, или в изследователската и развойната дейност.
Научете как други дружества боравят с наноматериали от нашите примери за добра практика за управление на риска от наноматериали на работното място.